Казвам се Любо и в момента завършвам обучението си по психология, воден от дълбок интерес към човешките емоции, вътрешния свят и начините, по които можем да преминаваме по-леко през трудните периоди в живота. Паралелно с това се обучавам в областта на хипнозата и хипнотерапията.
За мен терапевтичният процес не е нещо студено и дистанцирано, изпълнено със сложни термини и усещане за „поправяне“ на човек. Виждам терапията като пространство за разбиране — човешко и истинско. Пространство, в което човек може да бъде себе си без страх от осъждане, без нужда да играе роля и без натиск веднага да има всички отговори. Вярвам, че понякога най-важното е просто да бъдем чути, разбрани и приети такива, каквито сме. Именно в това усещане за сигурност и приемане започва и самата промяна.
Природата и връзката ми с нея са важна част от начина, по който възприемам психичната динамика в човека. Природата има способността да ни забавя, да ни връща към настоящия момент и да ни напомня, че не всичко трябва да се случва бързо. В природата няма прибързаност — в нея има ритъм, търпение и постепенно движение. Според мен вътрешните ни процеси често следват същата логика. Понякога промяната не идва рязко и шумно, а тихо и постепенно — чрез малки осъзнавания, все повече свързаност със себе си и постепенно възвръщане на вътрешното спокойствие.